тюркоаз
940 резултата
Вървя и все вървя по своя път самичка,
пейзажи в мен носталгия просмукват.
Запях и чувствах с волността на птичка,
но питах се тревожно - защо е скучно.
В голяма къща съм стопанка малка, ...
  251 
Пъстро птиче в клоните видях.
Днес от юг ли долетя
или в студ си ти живяло?
Ето, иде пролет,
ще се радваш с братя и сестри, ...
  362 
Пресипнаха ми дните,
без зимен шал измръзнаха,
в живота ми наситен,
с мечтата ми несбъдната.
С разковниче надежда ...
  317 
Чак до първия сняг
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална.
Ще преплувам морета - ...
  389 
Знам от приятели...
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
  283 
От себе си се уча да живея,
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея, ...
  381 
Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене, ...
  307 
Живея в разказвана приказка,
в която съзирам късмета
да съм родена и искана
жена, и все така цветна.
Живея в отминали празници, ...
  261 
Всеки има своя карма,
търси знаците по пътя си,
трябва дълго да пътува
изкушен от свят прекрасен.
Всеки има своя радост, ...
  267 
Дъждовен рай
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло. ...
  276 
Стара съм, но силна в тоя свят,
мразя очила в розов цвят.
Мами ме сладък, дъхав мед.
Гледам с добро - преди и след
всяка битка за насъщен хляб. ...
  281 
Една дума - не стига,
но стига ми един олтар -
Зорница да ме буди жива,
Вечерница да носи - дар.
Животът ме орисва, ...
  284 
Започва есен в мене да вали...
Животът си минава ей така,
безследно облак слънцето закри,
вървя и търся божия ръка.
И пак се лутат като вятъра игрив ...
  411 
Нека да дойде добрия вестоносец
и бликне руен дъжд, чиста сълза,
аз свободна да се рея в небесата,
а там да има слънце и цветя.
Нека с приказни песни да осъмвам, ...
  448 
Тръгна си лятото с уморени нозе
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан, ...
  307 
Колко ли мигове сме пропуснали,
в клетка затваряхме любовта,
колко ли нощи в студ зъзнехме,
криехме ключа на нейната врата.
Колко ли мигове сме си липсвали, ...
  279 
Радвам се, че още дишам,
истории, драми описвам,
как жална е тяхната участ,
пълна със скръб и ужас.
Радвам се, че вярата ми не секва, ...
  278 
Сигурно е от сезона да съм любопитна,
да търся рая нощем и да го изпитвам,
заедно с желания най-земни,
повярвах аз в романтика и песни.
Сигурно е от сезона с порив да те гушвам, ...
  343 
Искам да бягам по вълните
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза, ...
  284 
Превръщам се в импресия,
атлазен кон съм яхнала,
река буйна съм нагазила,
водни пръски ме изгарят.
Превръщам се в илюзия, ...
  368 
И е любов самоуверена,
тече все самовлюбена,
нежен полъх, тих, нетленен,
сълза по мигла премрежена.
А по вечеря е - лунна пътека, ...
  319 
Лято - сезон за живеене,
с трепет те чакам, здравей,
лято, ти пак си край мене,
вино уханно налей.
Лято - театър на сенките, ...
  287 
Губя се когато падне мрак
и светлото от мен изчезва,
лутам се аз в собствен ад,
насън пропадам - в бездна.
Може да измислям този сън, ...
  301 
Ще искам от утре да не съм романтичка,
в простора да литвам неуморна,
сред градини да бъда и аз цвете,
а нощем звездно небе да ми свети.
Ще искам от утре да не съм поетична ...
  288 
Тъгувам за морски безбрежия,
за крясък на чайки разнежващ,
за плясък на морски вълнения,
тъгувам... и няма спасение.
Превръщам се в мъка безмерна, ...
  269 
Планетите ми предвещават -
нещо хубаво ще ти се случи,
като наивник им повярвах,
работа и живея, и не ми е скучно.
Не ми е скучно - дар имам от съдбата, ...
  340 
Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само ...
  299 
Толкова е хубаво да вярваш,
че пак цветята ще са цъфнали,
че жарко слънце ще ни сгрява,
в душите песни ще са звъннали.
Толкова е хубаво да знаеш, ...
  575 
Не пускай тъмата в сърцето и душата,
повярвай, всесилна е само любовта.
Приемай, че за теб е усмивката на съдбата,
посаждай в градината си - радостта.
Наливай в кристалните чаши - шампанско, ...
  274 
Октомври почна в мене да вали,
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...
  333 
Не, не ме корете за моята любов,
с нея преплувам морета без брод,
под звездите танцувам изящен валс,
пия ефирен въздух със страст.
Приспива ме с приказки за лека нощ, ...
  278 
Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,
а ти налял си вино, запалил си камината,
повярвай, обичам тази зимна приказка
и вън луна да свети с усмивка призрачна.
Поискай ме, когато стихне есен ветровита, ...
  388 
Колко ли дълго се мятам напусто,
без думи, без дъх - не вярвам на лустро.
С камъни брашно не меля напразно
и съдбата си не тласкам към пропаст.
С храбри очи съм, с величава походка ...
  327 
Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...
  288 
Търсих пътища навред,
бягах от хал предишен,
давих моето сърце,
страх и мъка скрих аз в стих.
С вихрогонче тичах по поле ...
  356 
Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...
  531 
Искаш да съм твоя сбъдната мечта,
внимавай, стъпваш по най-острата скала.
Искаш мен да галиш в цъфналата ръж,
внимавай, влюбена съм в Робърт Бърнс.
Искаш да съм топло слънце през нощта, ...
  331 
Като принцеса те будя с целувка,
плъзва сълза като сладка милувка.
Ти море си с разлюлени къдрици,
сини очи - две възкръснали птици.
И все протягам ръце да те срещна ...
  409 
Изневиделица се появи, опи живота ми,
като резервен парашут отвори ми
най-пъстроликите усмихнати простори,
приземих се там - щастлива пред свода им.
Пробудих се и запечатах моя свят на длан, ...
  363 
Ще си вземем пак букет от пъстро лято,
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината ...
  354 
Предложения
: ??:??