14.10.2008 г., 12:04

Докосване

1.2K 0 0

Всеки път, когато си край мен,

аз те изпивам с поглед,

ти правиш моя ден

по-красив от птичи полет.

 

Никога няма да забравя

как ме докосваше ти

с твойта нежност голямa

и как ме изпиваше с очи.

 

При всяко твое докосванe

аз цялата изтръпвах

и мислех си какво ще правя,

ако си отидеш от мен.

 

Мислех, че ще сме повече от приятели,

но ти не пожела,

реши да бъдем предатели

в тази жестока игра.

 

Игра на преструвки и лъжи,

игра на жестока болка.

Защо това ми причини?

Аз да намеря отговор не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...