Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
15.02.2013 г., 7:59 ч.

Дом 

  Поезия » Любовна
872 0 10

Корените, корените си търся...
И отпивам от твоята щедрост.
Цялата съм отвътре разтърсена,
а отвън съм спокойна и ведра.

Думите ти са галещи въглени.
Цялата съм едно моление.
Струните ми... как тръпнат под пръстите ти,
радостни, че ще изсвириш... Мене.

А молението e все за Тебе!
Неизбежно бе... твоята сила
да ме вае - топла и предана.
Да поваля!... Да ме повдига!

Всяка твоя частица отдаденост
търпеливо попива в сърцето ми.
И с усмивка в гръдта ти врязана,
аз притихнала спя в ръцете ти.

Близостта... близостта е неистова -
ледовете от страх стопява.
Силно... Силно ми е! Но е смислено
битието ни само тогава.

Заедно към мечтата се връщаме -
към Дома ни изконен, потребен.
Нека сложим в огнището съчките
и на пламъка себе си сгреем.

Хайде всичко излишно зaхвърлиме!
(овехтелите болки и дрехи) -
да изгарят, да тлеят до съмване...  
И да станем свободни и леки.

Пак да лумне камината... тъжната -
да искри разцъфтяла от нежност.
Този Огън е нашата сбъдната,
тъй отдавна жадувана смелост.

После нека до него приседнем.
Пепеляшка съм твоя сред нощите,
но ще бдя над жарта даже денем.
Ти разбра... моя беше пантофката.

И в уюта без звук ще се взираме -
както казва старинно поверие,
споделеният огън събира ни
чрез най-святото... детско доверие.

А когато на порива верни
с теб отново по друмите тръгнем,
този Дом - с пламъка неизменен -
ще ни чака да се завърнем.

Корените! Корените си търсим...

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??