Домино
На домино така приличаш,
живот, на точки подреден.
Ту мразя или пък обичам
чета по плочките от клен.
Или в колони лъкатушат
и всяка спомен е за мен;
като моряк вървя на суша
без рул, безкрайно уморен.
Не се щадях, нито преструвах,
на никого не завидях,
на дребни страсти не робувах
и не изкупвах ничий грях.
За туй сега вървя изправен
от изгревите озарен
и всеки залез морно-ален
ме свежда плоден ден след ден.
Старея вече, а лудува
духът ми млад - море и бряг,
срещу вълните волно плува
и следва бързия им бяг.
Но дните вече се смаляват,
високо, в жеравни ята.
Отвява вятър сухa плява
от ситото на есента.
Виж! Зарът хвърлен е изкусно:
квадратче с точица една.
И усет ням като за пусто
след бързо падаща звезда.
И чезнат рехавите спомени
накрай голямата игра
на черно-бялото ми домино
и...плочка с точица една.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
