художника (Веселин Христов)
183 1298
9.09.2018 г., 16:25 ч.

Домът на тъгата 

  Поезия
457 0 5

ДОМЪТ на ТЪГАТА

 

Когато съм сам, когато съм стар,

само споменът ще е мой господар.

 

Когато съм болен, когато съм хром,

тъгата ще влезе във моят  дом.

 

Когато съм стар и побелял,

ще гледам поредния турски сериал.

 

Гася, завивам се, болят колената,

след туй заспивам с грейка в кревата.

 

Сутрин разтривам краката- подутите,

а времето стръвно гризе ми минутите.

 

И все по-близо и по- близо е края,

а дали ще съм в ада или във рая?

-Честно ви казвам,  все ми е тая.

 

Защото.... отида ли там,

няма поне да съм САМ.

 

Авт. Весо: 15.04.2018 г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели за коментарите. Посветих го на всички самотни пенсионери, на които "демокрацията" разпиля децата и внуците им по света. На всички, ограбени и изхвърлени на улицата от роднините им и на всички, забравени от държавата за която са се трудили дълги години.
  • Финалът направо ме потресе.Така реалистично си доловил нещата.
  • Излиза, че самотата е по-страшна от всяка болка.
    А финалът изрича утеха...
  • Разбирам те.
  • еее, не така тъжно де, не че и мен не ме е обзела есенната депресия
Предложения
: ??:??