Домът на тъгата
ДОМЪТ на ТЪГАТА
Когато съм сам, когато съм стар,
само споменът ще е мой господар.
Когато съм болен, когато съм хром,
тъгата ще влезе във моят дом.
Когато съм стар и побелял,
ще гледам поредния турски сериал.
Гася, завивам се, болят колената,
след туй заспивам с грейка в кревата.
Сутрин разтривам краката- подутите,
а времето стръвно гризе ми минутите.
И все по-близо и по- близо е края,
а дали ще съм в ада или във рая?
-Честно ви казвам, все ми е тая.
Защото.... отида ли там,
няма поне да съм САМ.
Авт. Весо: 15.04.2018 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
