Домът на тъгата

Поэзия

657 0 5

ДОМЪТ на ТЪГАТА

Когато съм сам, когато съм стар,

само споменът ще е мой господар.

Когато съм болен, когато съм хром,

тъгата ще влезе във моят дом.

Когато съм стар и побелял,

ще гледам поредния турски сериал.

Гася, завивам се, болят колената,

след туй заспивам с грейка в кревата.

Сутрин разтривам краката- подутите,

а времето стръвно гризе ми минутите.

И все по-близо и по- близо е края,

а дали ще съм в ада или във рая?

-Честно ви казвам, все ми е тая.

Защото.... отида ли там,

няма поне да съм САМ.

Авт. Весо: 15.04.2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

художника (Веселин Христов)

Благодаря ви приятели за коментарите. Посветих го на всички самотни пенсионери, на които "демокрацията" разпиля децата и внуците им по света. На всички, ограбени и изхвърлени на улицата от роднините им и на всички, забравени от държавата за която са се трудили дълги години.

2018-09-10T09:33:56+03:00
svetlitschka (Светличка)

Финалът направо ме потресе.Така реалистично си доловил нещата.

2018-09-09T20:41:56+03:00
voda (Елица Ангелова)

Излиза, че самотата е по-страшна от всяка болка.
А финалът изрича утеха...

2018-09-09T18:41:59+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Разбирам те.

2018-09-09T18:03:05+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

еее, не така тъжно де, не че и мен не ме е обзела есенната депресия

2018-09-09T17:28:23+03:00