Дон Жуан
Дон Жуан
Той също беше Дон. Но не, Кихот.
И от жени мнозина, бе желан.
Изкарваше прехраната си, с пот.
Обслужваше ги. С псевдоним Жуан.
Нагонът беше старата му кранта.
А той си мислеше, че язди коня бял.
Не осъзнаваше, през рамо метнал чанта,
че като другите и той е посивял.
Че все ще дойде ден и той да клекне.
Ще се огледа за живително огнище.
Ще спре да скита. Чарът му ще секне.
Ще разбере- самият той, е нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
