Дон Жуан

22.02.2018 г., 22:12 ч.

Поезия

433 0 1

Дон Жуан

Той също беше Дон. Но не, Кихот.

И от жени мнозина, бе желан.

Изкарваше прехраната си, с пот.

Обслужваше ги. С псевдоним Жуан.

Нагонът беше старата му кранта.

А той си мислеше, че язди коня бял.

Не осъзнаваше, през рамо метнал чанта,

че като другите и той е посивял.

Че все ще дойде ден и той да клекне.

Ще се огледа за живително огнище.

Ще спре да скита. Чарът му ще секне.

Ще разбере- самият той, е нищо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-02-23T20:20:53+02:00

Горкият Дон Жуан! Би се обърнал е гроба си, ако съществуваше! Браво, Дани!