Дори да няма нищо помежду ни...
Разкъсвам се в очите ти – небето
се отразява на капчука в капките,
и сякаш времето е спряло в недоверие,
което идва без да сме го чакали.
Недей да плачеш – остави ми спомена
и мидите – разтворени във пясъка.
Целувките, които невъзможни
се крият в уморените ти ласки.
Обричай ме – дори да се наричаш
със лоши и безумно тъжни думи.
Обичай ме – аз знам, че ще те има,
дори да няма нищо помежду ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
