Какво, че утрото на есента
посреща този ден така мъгливо...
Щом ти погледнеш ме сега с мечта
в душата е надеждно и красиво.
Намръщено небето е и сиво,
и може всеки миг да завали.
Но твоя лик омайва ме щастливо...
Усмивката ти е любов, нали!
Не ще се вятърът студен смили -
и листопадът сух е неизбежен,
а ти с прегръдка мека ме стопли
за да разцъфне обич с цвят най- нежен,
Дори и утре да е люта зима,
ти пролет слънчева ще си, любима.
© Асенчо Грудев Всички права запазени