Дори не знам...
Дори не знам защо обикнах те...
три прости думи... и една усмивка,
един миг... но бе достатъчен...
Погледна ме... усмихна се...
луната отрази се в очите ти...
и сърцето ми вече те обичаше...
Стъписано те гледах и мълчах...
исках само твоя глас да чувам...
да ехти... единствено за мене... вечно.
Сега, когато знаеш истината,
недей ме спира, нека те обичам...
аз и в мечтите си съм си щастлива...
Ще те гледам тихо отстрани,
ще мълча... и дума няма да изричам...
дори душата ми да се разкъсва... и да ме боли...
Няма да ти преча... нямам право...
няма...
Дори не знам защо ли те обикнах...
три прости думи... и една усмивка,
един миг... но бе достатъчен...
Погледна ме... усмихна се...
луната отрази се в очите ти...
и сърцето ми вече те обичаше...
Стъписано те гледах и мълчах...
исках само твоя глас да чувам...
да ехти... единствено за мене... вечно.
Сега, когато знаеш истината,
недей ме спира, нека те обичам...
аз и в мечтите си съм си щастлива...
Ще те гледам тихо отстрани,
ще мълча... и дума няма да изричам...
дори душата ми да се разкъсва... и да ме боли...
Няма да ти преча... нямам право...
няма...
Дори не знам защо ли те обикнах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
...Но няма как да накрам сърцето ми да се укроти...Поздрави!!! 
