Дори не знам...
Дори не знам защо обикнах те...
три прости думи... и една усмивка,
един миг... но бе достатъчен...
Погледна ме... усмихна се...
луната отрази се в очите ти...
и сърцето ми вече те обичаше...
Стъписано те гледах и мълчах...
исках само твоя глас да чувам...
да ехти... единствено за мене... вечно.
Сега, когато знаеш истината,
недей ме спира, нека те обичам...
аз и в мечтите си съм си щастлива...
Ще те гледам тихо отстрани,
ще мълча... и дума няма да изричам...
дори душата ми да се разкъсва... и да ме боли...
Няма да ти преча... нямам право...
няма...
Дори не знам защо ли те обикнах...
три прости думи... и една усмивка,
един миг... но бе достатъчен...
Погледна ме... усмихна се...
луната отрази се в очите ти...
и сърцето ми вече те обичаше...
Стъписано те гледах и мълчах...
исках само твоя глас да чувам...
да ехти... единствено за мене... вечно.
Сега, когато знаеш истината,
недей ме спира, нека те обичам...
аз и в мечтите си съм си щастлива...
Ще те гледам тихо отстрани,
ще мълча... и дума няма да изричам...
дори душата ми да се разкъсва... и да ме боли...
Няма да ти преча... нямам право...
няма...
Дори не знам защо ли те обикнах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
...Но няма как да накрам сърцето ми да се укроти...Поздрави!!! 
