26.08.2007 г., 14:35

Досега

707 0 2
Досега... не съм плакала,
не съм харесвала аз досега,
не съм обичала аз досега,
не съм вървяла по ръба
на остър нож и досега не съм

се наранявала безсмислено!

Но днес... опасно увлечение
ще ме убие -
към себе си вървя тревожна,
объркана от неразбиране,
а не е никак, никак сложно...

И не е точно погледът му весел -
и не е огледалното ми "аз" във него,
така да беше - щеше да е лесно,
а днес, дори веригата да скъсам смело -
пак ще остане непрекъснатата болка!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...