26 авг. 2007 г., 14:35

Досега

715 0 2
Досега... не съм плакала,
не съм харесвала аз досега,
не съм обичала аз досега,
не съм вървяла по ръба
на остър нож и досега не съм

се наранявала безсмислено!

Но днес... опасно увлечение
ще ме убие -
към себе си вървя тревожна,
объркана от неразбиране,
а не е никак, никак сложно...

И не е точно погледът му весел -
и не е огледалното ми "аз" във него,
така да беше - щеше да е лесно,
а днес, дори веригата да скъсам смело -
пак ще остане непрекъснатата болка!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ема Венева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...