13.09.2008 г., 13:47

Достатъчно

780 0 1

  Не искам да знам дали си ме забравила,
не искам да знам и дали ще ме помниш.
Не искам да знам какво е било
и какво е могло да бъде.
  Не искам да помня какъв съм бил,
не искам да знам и какъв ще стана.
Не искам да помня тъжните дни,
не искам да помня и безсънните нощи.
  Не искам отново да гледам звездите сам,
не искам и да видя падащата звезда отново без теб.
Не искам да забравям смеха ти, който изпълваше сърцето ми,
не искам да забравям и теб, защото смехът ми не ще се повтори.
  Не искам нищо...
Достатъчно ми е да знам, че ти беше, която ме запозна с любовта,
достатъчно ми е да знам, че тя ще бъде и след последния ми дъх,
достатъчно ми е да знам, че живота си в твоите ръце оставих,
достатъчно ми е да знам, че този живот от мрак във светлина ти промени,
достатъчно ми е да знам, че ти си моята слабост и сила,
достатъчно ми е да знам, че ти си моят наркотик и лек,
достатъчно ми е да знам, че ти си всичко -
минало от спомени,
настояще от сънища и
бъдеще от мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно и емоционално разтърсващо, харесах от сърце, такава любов не се забравя!
    Добре дошъл на поетичното поле, дано да прочетем още нещо от теб, за да усъвършенстваш и стила на писане, а емоцията... ти си я имаш Поздравления!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...