11.07.2007 г., 9:40 ч.

Достатъчно 

  Поезия
1056 0 10
 

Понякога сами редят се думите на листа,

като че кацват птици под прозореца...  

Преди да е успяла мисълта да се избистри,

дочувам песента им във простора...

Не им диктувам как да пеят, само ги подреждам,

прелитат в близък полъх с мен крилцата им,

намирам в тях нестихваща утеха и надежда,

изплитам от мечтите си гнездата им.


Дори едно сърце да трогнат думите ми - птици,

дошли като предвестници на пролет,

щастлива бих била като човек, изпълнил мисия,

по своему с живота се преборил.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??