Доверието
Доверието то идва направо от душата,
преминало през твоето добро сърце.
Протегната ръка приемаш с усмивка,
една вяра в човека, приемаш негова ръка.
А той ще види тъга зад твоята усмивка,
ще те успокои приятел с прегръдка една.
Когато те боли от любовна разлъка ,мъка,
той ще държи приятелски твоята ръка.
Доверието не се подарява, то се печели,
с вяра, надежда в човека близък до теб.
То е единствено ,на две то не се дели,
лесно се губи ,пази го като очите си ти.
Когато се загуби доверието в любовта,
настъпва голяма тъга, идва ревността.
Една болест жестока на човешката душа,
ранена стене, не вярва вече на никого тя.
© Валентин Миленов Всички права запазени