Довиждане, лято
Днес усетих как си тръгна лятото.
То, жегите скатà немилостиво.
Отключи свобода и смях на вятъра
и почна със листа да се завива.
Лястовици почна да нарежда
по жици, като ноти във тетрадка.
Сякаш, че с надежда ги зарежда
и на път, не кратък ги изпраща.
После почна да събира облаци,
търсейки валежни и воднисти.
И наля със сладка сочност гроздето,
със зърна – нанизани мъниста.
На децата тихичко напомни,
да подготвят новите тетрадки.
Дните почна да скъсява скромно.
Нощите за сън да прави сладки.
И след три сезона ще почука,
за да се завърне в битието.
Търпеливи, ние ще сме тука,
близо до мечтите и морето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
