Довя ми вятърът мирис на любов
Довя ми вятърът мирис на любов.
Задуха вятър и тъй ми е студено.
Защо ли стори ми се толкова суров?
В спомена се взрях смутено -
довя ми вятърът мирис на любов.
За да разсея делничната скука,
седнах на пейката под старите липи,
вятърът ми спомни някога, че тука
със тебе влюбени отдавна сме били.
Ти беше моят миг на слабост,
открадна подло моята душа,
сега проклинам пропиляната си младост
и питам се каква ли беше твоята съдба.
Дали си влюбен в нея още?
Та нали уж приятелка ми беше тя!?
Целуваш ли я под липите нощем?
Ах, никога не ще да ви простя!!!
Задуха вятър и тъй ми е студено.
Защо ли стори ми се толкова суров?
В спомена се взрях смутено -
довя ми вятърът мирис на любов!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Димитрова Всички права запазени
