19.09.2010 г., 11:25

Драсканица

594 0 1

Прелиствам лист след лист и пиша.

Това изтривам, но оставям онова...

изписвам страницата, след това въздишам,

преписвам копие и друго веднага.

 

Живея ден след ден и дишам.

И дишам въздуха на бъдещи лета,

поемам силно дъх и го издишам,

изпълвам ден, изпълвам с празнота.

 

Прочитам ред след ред и слушам,

и слушам думите, изписани с ръка,

ти чуваш ме, а нищо не изричам,

защото говорът е нищо без слова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...