10.10.2007 г., 9:29 ч.

Дресирах се 

  Поезия
833 0 31

Дресирах се да стрелям по команда,
с куршумено, издраскващо бездумие,
загнездвах се в сърцето ти - досадна,
безразлична и граничеща с безумие.



Дресирах се безмозъчно да мисля,
така поне не можех да съм уязвима,
започвам пак поредното "на чисто",
а след ден отново няма да ме има.



Дресирах се преди да се изпиша,
да запълвам страниците с думи,
като мелодия, понесла се в затишие,
с неконтролируеми дебели струни.



Дресирах се, подобно на хамелеон,
като липсващи парчета да напасвам,
светя в тъмното около мен с  неон,
с невъможности на кръста си препасана
.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??