Дресирах се
Дресирах се да стрелям по команда,
с куршумено, издраскващо бездумие,
загнездвах се в сърцето ти - досадна,
безразлична и граничеща с безумие.
Дресирах се безмозъчно да мисля,
така поне не можех да съм уязвима,
започвам пак поредното "на чисто",
а след ден отново няма да ме има.
Дресирах се преди да се изпиша,
да запълвам страниците с думи,
като мелодия, понесла се в затишие,
с неконтролируеми дебели струни.
Дресирах се, подобно на хамелеон,
като липсващи парчета да напасвам,
светя в тъмното около мен с неон,
с невъможности на кръста си препасана.
© Елица Стоянова All rights reserved.
