Дриймландия
През гъстата мъгла със тебе се надбягваме.
Това е като лутане по пладне.
На метър от ръба, на крачка от пропадане
опитваме съдбата да откраднем.
И в този кратък миг - ефирна безтегловност, усещаш ли, че времето е спряло? И глух е всеки вик, а въздухът оловен. И цветната дъга е в черно-бяло.
И с теб сега мълчим, притихнали смирено. И ти се сгушваш бавно пак във мене. Не можем да заспим, но тук е тъй студено, че мислите ни почват да треперят.
И паяжини мрак очите ни изплитат, и бавно се затварят, уморени. И в сънения град мечтите ни отлитат, а аз те виждам вече замъглена.
Целувка. Лека нощ! Заспиваме, любима. Умира любовта ни там, навън. Във този миг сме тук. А утре ще ни има ли? Обичам те! Дори и да е сън...
И в този кратък миг - ефирна безтегловност, усещаш ли, че времето е спряло? И глух е всеки вик, а въздухът оловен. И цветната дъга е в черно-бяло.
И с теб сега мълчим, притихнали смирено. И ти се сгушваш бавно пак във мене. Не можем да заспим, но тук е тъй студено, че мислите ни почват да треперят.
И паяжини мрак очите ни изплитат, и бавно се затварят, уморени. И в сънения град мечтите ни отлитат, а аз те виждам вече замъглена.
Целувка. Лека нощ! Заспиваме, любима. Умира любовта ни там, навън. Във този миг сме тук. А утре ще ни има ли? Обичам те! Дори и да е сън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
