Дрогата и мен уби ме
отнема те от мен.
Откакто ти така пропадна,
откатко дрогата те завладя,
от тогава в леглото ми е празно,
в леглото ми е пустота.
А когато си до мене,
когато идваш за пари,
не си това, което беше,
ти си само труп в мойте очи.
Сърце ти вече нямаш,
нямаш и душа.
Дрогата отне ти всичко,
дрогата отне ми любовта.
Но какво говоря,
не е така.
Ти отне я,
ти пое по пътя на греха.
Защо ти бе да почваш,
защо не спреш сега?
През сълзи ми разказваш,
как нямаш сили за това.
Аз исках да помогна,
да те искарам от това,
но как да ти помогна, като даржиш ме настрана.
И всеки ден аз бавничко умирам,
умирам заедно с теб.
Дрогата и мен уби ме,
уби ме като погуби теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Кирова Всички права запазени
