Дълъг бе пътят,
по който минах за да те видя отново.
Надявах се щастлив да те открия
и молех се същите да сме.
Не те познах. А ти стоиш отсреща
ужасно друг, ужасно уморен.
Няма страст в телата вкаменени -
два  айсберга, всеки  в своя ъгъл.
Къде са нежните ти целувки
и топлите ти прегръдки?
С очи различни си. "Ти ли си?" - прошепвам.
Наистина очаквах те щастлив.
Животът раздели ни неусетно,
но пак съм жива, Ти дали си жив?