Друг
Дълъг бе пътят,
по който минах за да те видя отново.
Надявах се щастлив да те открия
и молех се същите да сме.
Не те познах. А ти стоиш отсреща
ужасно друг, ужасно уморен.
Няма страст в телата вкаменени -
два айсберга, всеки в своя ъгъл.
Къде са нежните ти целувки
и топлите ти прегръдки?
С очи различни си. "Ти ли си?" - прошепвам.
Наистина очаквах те щастлив.
Животът раздели ни неусетно,
но пак съм жива, Ти дали си жив?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени