2.09.2007 г., 15:10

Друг

1.1K 0 0

Дълъг бе пътят,
по който минах за да те видя отново.
Надявах се щастлив да те открия
и молех се същите да сме.
Не те познах. А ти стоиш отсреща
ужасно друг, ужасно уморен.
Няма страст в телата вкаменени -
два  айсберга, всеки  в своя ъгъл.
Къде са нежните ти целувки
и топлите ти прегръдки?
С очи различни си. "Ти ли си?" - прошепвам.
Наистина очаквах те щастлив.
Животът раздели ни неусетно,
но пак съм жива, Ти дали си жив?



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...