Sep 2, 2007, 3:10 PM

Друг

  Poetry
1.1K 0 0

Дълъг бе пътят,
по който минах за да те видя отново.
Надявах се щастлив да те открия
и молех се същите да сме.
Не те познах. А ти стоиш отсреща
ужасно друг, ужасно уморен.
Няма страст в телата вкаменени -
два  айсберга, всеки  в своя ъгъл.
Къде са нежните ти целувки
и топлите ти прегръдки?
С очи различни си. "Ти ли си?" - прошепвам.
Наистина очаквах те щастлив.
Животът раздели ни неусетно,
но пак съм жива, Ти дали си жив?



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...