Sep 2, 2007, 3:10 PM

Друг

  Poetry
1.1K 0 0

Дълъг бе пътят,
по който минах за да те видя отново.
Надявах се щастлив да те открия
и молех се същите да сме.
Не те познах. А ти стоиш отсреща
ужасно друг, ужасно уморен.
Няма страст в телата вкаменени -
два  айсберга, всеки  в своя ъгъл.
Къде са нежните ти целувки
и топлите ти прегръдки?
С очи различни си. "Ти ли си?" - прошепвам.
Наистина очаквах те щастлив.
Животът раздели ни неусетно,
но пак съм жива, Ти дали си жив?



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...