7.07.2011 г., 22:31

Друга обич

1.1K 0 1

Смутена е душата моя...

не иска полета да спре.

Бях само твоя... твоя... твоя,

а ти отряза моите криле!

 

Надолу спусна я във мрака,

за изгрев молеше се тя.

Любов и нежност всеки чака,

да можех пак да полетя!!!

 

Иконата пред мен стоеше,

смирено молех Бог на колене,

а ти къде ли беше...

далеч от моите очи... ръце...!!!

 

И чу той болката жестока,

отвори ми се другата врата

и бликна обич още по-дълбока!!!

Ах, Господи... безкрайно ти благодаря!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...