Друга обич
Смутена е душата моя...
не иска полета да спре.
Бях само твоя... твоя... твоя,
а ти отряза моите криле!
Надолу спусна я във мрака,
за изгрев молеше се тя.
Любов и нежност всеки чака,
да можех пак да полетя!!!
Иконата пред мен стоеше,
смирено молех Бог на колене,
а ти къде ли беше...
далеч от моите очи... ръце...!!!
И чу той болката жестока,
отвори ми се другата врата
и бликна обич още по-дълбока!!!
Ах, Господи... безкрайно ти благодаря!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
