6.08.2009 г., 23:31 ч.

Друга съм, а не съм... 

  Поезия
888 0 13

             

                   Не,  няма да бъда различна.

   Конецът  в тънката  нишка  ще  късам.

Така не боли,

 когато   се  впива  в плътта  ми.

Мигът е за мен... Мигът си е мой.

 Не мога  да живея в  бъдеще време.

Защо не сега? Защо да почакам?

И какво да очаквам?  Кога?

Не ми отговаряй!

Аз  за себе си знам.

Мигът е за мен...

Аз ще обичам  днес!

                     Утре е все още далече...

© Юлиана Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си! Мигът си е твой,изживей го! Поздрави!
  • ...Стихът ми е породен от прекаленото плануване!Аз не обичам да планувам!Колкото повече планувам нещата , толкова по често ме среща случайността!Мечтите - да ,тях си ги има ,нищо че живеем днес за мига!...
  • Стихът е хубав, но не е верен. Не може да се живее без мисълта, без плановете и мечтите за утре. Във всяка любов, във всяка дружба, във всеки колектив, във всеки човек - навсякъде най-важна е перспективата!
  • твой е мигът...само твой.
    хубав стих.
  • Силно!
    Без днес няма утре!
    Поздрав!
  • Така е!!! Живей днес - утре е много далече!!! Поздрави
  • Прекрасно е!
  • Благодаря!
  • Мисията за днес , не се повтаря утре, нито ще започне вчера!
  • Понякога и днес е далече...
    А мигът е неповторим, Юли...
  • ...Благодаря сърдечно, Ев!...
  • Вместо поздрав:
    "Ти ме гледаш, завързал ръцете си
    с тежки мисли. Поел своя път,
    и ми шепнеш... Всъщност, шепнеш на себе си,
    че ще бъдем едно - там, отвъд.
    Може би ще ти кажа – отивай си.
    Аз не искам любов през стъкло.
    Искам всичко във всеки от дните си –
    днес да бъдем със тебе едно."
    Обичай днес!!!

Предложения
: ??:??