Земята доведе ме на нашата поляна,

очите ти горят с друг огън,

устните ти говорят с друг глас - този на промяна.

Водите отнесоха ме на твоите брегове,

усещам твоето ухание, улавям твоите плодове,

ала постлани в кошницата на друга - непозната.

Изкушението ми върна спомена за нас в онази лодка,

то стои пред мен със същите коси, със същата походка.

Кръвта ми се бунтува от пламтяща изненада,

рубинените ù ръце я потушиха с успокояваща прохлада.

Плътта пирува, оплетена във въже от ласки,

из душата блика мъка, прободена от камшик в змийска маска.

Прекрасна е, най-красива на света,

но за сърцето не е тази, а друга красота.

Тояжката, облечена в скромност, с пастира се разхожда,

жезълът най-пленяващ е, но до опърпаните дрехи няма да подхожда.