Земята доведе ме на нашата поляна,
очите ти горят с друг огън,
устните ти говорят с друг глас - този на промяна.
Водите отнесоха ме на твоите брегове,
усещам твоето ухание, улавям твоите плодове,
ала постлани в кошницата на друга - непозната.
Изкушението ми върна спомена за нас в онази лодка,
то стои пред мен със същите коси, със същата походка.
Кръвта ми се бунтува от пламтяща изненада,
рубинените ù ръце я потушиха с успокояваща прохлада.
Плътта пирува, оплетена във въже от ласки,
из душата блика мъка, прободена от камшик в змийска маска. ...