17 окт. 2012 г., 09:35

Другата

959 1 0

Земята доведе ме на нашата поляна,

очите ти горят с друг огън,

устните ти говорят с друг глас - този на промяна.

 

Водите отнесоха ме на твоите брегове,

усещам твоето ухание, улавям твоите плодове,

ала постлани в кошницата на друга - непозната.

 

Изкушението ми върна спомена за нас в онази лодка,

то стои пред мен със същите коси, със същата походка.

 

Кръвта ми се бунтува от пламтяща изненада,

рубинените ù ръце я потушиха с успокояваща прохлада.

 

Плътта пирува, оплетена във въже от ласки,

из душата блика мъка, прободена от камшик в змийска маска.

 

Прекрасна е, най-красива на света,

но за сърцето не е тази, а друга красота.

 

Тояжката, облечена в скромност, с пастира се разхожда,

жезълът най-пленяващ е, но до опърпаните дрехи няма да подхожда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...