8.03.2014 г., 22:33

Другата в мен

842 0 2

Другата в мен

 

Спорят в мен две различни жени -
Едната със списък за всички дни,
все напред и нагоре ми сочи.
Другата едва, едва се точи.

 

Едната, винаги горда и с устрем велик,
гази наред и души всеки вик.
Другата с усмивка слънцето гледа,
на вид безгрижна, но и някак бледа.

 

Едната, със замах, с безгранична сила,
Другата в ъгълче малко се свила.
Едната - глуха за стонове чужди.
Другата - слаба в своите нужди.

 

Едната - взискателна и праволинейна,
никога няма да бъде семейна.
Другата - и ранена много дълбоко,
пак ще скочи за друг от високо.

 

Едната - сълзите не ще познае,
поражение няма да признае,
Другата - душата си би дала
за да има други и би заспала.

 

Едната никога няма да спре
и на друг да се подпре.
Другата, всеки свой миг изживява
като повей щастлив, не избледнява.

 

Едната на Другата не се дава.
Другата е вечно болнава.
Но двете в една килия затворени
една от друга са поробени.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има идея! Има и попадения! Финалът импонира. Определено е налична поетична центростремителност. Хареса ми стиха ти, Руми!

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана
  • Много добро психо хапче! Двойнствеността е присъща на всички, постигаме мир със себе си, едва, когато си го признаем и се самоопознаем. Тогава всичко е о' кей, защото знаем, кога и как да изкараме който от себе си на показ, според ситуацията!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...