Пресечната ни точка се изгуби.
Ти във друга май се влюби!
И пътищата ни се разделиха,

а сърцата се калиха!
Ти тръгна, търсещ ново удоволствие,
аз останах с нож в сърцето скована от твоето спокойствие!
Скована като зима съм отнесена!
От безразличието ти съм днес потресена!
Не ме търсиш!
И към безчувственото гледам май се кършиш!
Не мога да те имам!
И на топка почвам да се свивам!
Покрай тебе се опивам!
След тебе с нищото се сливам!
И се опитвам жива да достигна края!
Макар че умирам вътрешно - пред теб си трая!
Сълза отронвам!
И спомена за теб опитвам да прогонвам!
Колко съм фалшива днес си спомням,

и спомена за себе си опитвам да догонвам!
Късмета с друг си пробвам!
Но след първата ни среща го прогонвам!
Другият не може на сърцето ми да смогне!
Другият не може и да ми помогне!
Другият не може даже малко да ме трогне!