Дуел
Дуел
Но вместо саби да кръстосат
със ризници, грижливо лъснати
и вместо с копията злати
във небето, тъй близко те да лъснат,
със юмруци се нападнаха
и с тежък грохот се налитаха.
И нямат срам, и нямат чест,
и цел дори си нямат...
Ала не спира свадата им кървава
и няма публика за викове „Ура!”
и няма „Дама на сърцето”,
а само някаква вестителка,
на която безразличен ще е победителя.
И не за мъжка чест се борят,
и не дори за късче мъничко любов,
а за внимание ли – знам ли?!
Накрая паднаха и двамата.
От рани (може би от срам)
И победител, виж, че нямаше!
Тълпата се разсея.
Безлична бе й болката,
а „дамата” я водеше напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
