8 мар. 2007 г., 08:41

Дуел

1.3K 0 12

Дуел

 

Но вместо саби да кръстосат

със ризници, грижливо лъснати

и вместо с копията злати

във небето, тъй близко те да лъснат,

със юмруци се нападнаха

и с тежък грохот се налитаха.

И нямат срам, и нямат чест,

и цел дори си нямат...

Ала не спира свадата им кървава

и няма публика за викове „Ура!”

и няма „Дама на сърцето”,

а само някаква вестителка,

на която безразличен ще е победителя.

И не за мъжка чест се борят,

и не дори за късче мъничко любов,

а за внимание ли – знам ли?!

Накрая паднаха и двамата.

От рани (може би от срам)

И победител, виж, че нямаше!

Тълпата се разсея.

Безлична бе й болката,

а „дамата” я водеше напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, спомням си! Аз точно това питах - не е ли по-добре да си го оставиш жив
    Няма значение де...
    Благодаря за коментара!
  • Хареса ми!
  • Ах, благодаря за комплимента, очарована съм!

  • Интересен стих!
    Хареса ми!
  • Велина толкова е хубаво, че започнах да се съмнявам за верноста на годините ти!Но въпреки това - няма значение!Браво!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...