Дует
ДУЕТ
Пуша много цигари, пия много коняк,
и кога ли ще хвана последния влак?
Седнал тихо и кротко във самотно купе,
без багаж и посока..., даже без портмоне.
Без излишни въпроси, без онези очи,
от които прозират всички мои вини.
Без проронена скришно на раздяла сълза,
без прегръдки на ближни, дори без вина.
Просто тихо ще тръгна, а навън ще вали.
А навън ще е хубаво, а навън ще си ти.
Скрита кротко на сухо, като малко врабче,
със дъждовна усмивка, ти ще пееш, дете.
И дори да не знаеш, че от някакъв влак,
песента ти ще чуя, ще запея във такт
дует със живота... Ще ми стане по-леко.
И по-светло, навярно, ще стане небето.
А пък ние ще пеем, а навън ще вали...
Ще е толкова хубаво, ще сме много добри...
Ти – напът към живота, аз – прегърнал смъртта,
ще изпеем дуета си. Нека само умра!
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
