Духнах в мене свещИте...
* * *
Като стара снимка те скъсах,
изрязах те от сърцето си,
"турих ти пепел" - поръсих те,
и те изтрих от небето си...
Затворих вратите - кепЕнците,
не ща да напивам водата ти,
изритах на двора чак менците,
залостих зад тебе вратата си!...
И свих се там, някъде в ъгъла,
духнах във мене свещИте,
доброволно влязох във пъкъла,
задрасках със нокти и дните...
Боли!... Не мисля за себе си!
Сълзата... загася цигарата
и в лабиринт съм от ребуси,
загубих се нейде в омарата...
Исках така - да изчезна,
да се заровя в недрата си,
да потъна в безкрайната бездна,
там... в черното на душата си!...
Но... затварям очи и те виждам,
като Ангел сред облаци сини,
зная... сега ненавиждам те,
но те гледам с очите - незримо!...
И... като свещ пред олтара,
изтичам в мъка съдрана,
от сЪлзи извайвам кошмара,
и... набираш във мен...
Като рана...
KLIP: http://vbox7.com/play:f3369a5a
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
