10.09.2009 г., 20:21

Духът и тялото...

1.1K 0 2

 

Бягам задъхана към морето,

небето е кърваво червено...

На брега съм, а трябва да съм вътре,

където се давят мечтите ми...

Спъвам се и падам на пясъка,

плясъкът на вълните раздира слуха ми...

Обръщам се да стана, но не мога...?

Трясъкът на трупа ми е далеч от духа ми!

 

    Вълните обгръщат душата ми,

    докато тялото ми се изпича от жегата…

    Студ смразява сетивата ми,

    докато слънцето разтапя дилемата...

 

    Тялото ми е тук, оставяйки следи в пясъка,

    душата ми там се слива с вълните,

    стоя на едно място, заслепена от блясъка,

    а духът ми се лута в тъмата на дълбините...

 

    Тялото ми е безпомощно пред силата на оковата!

    Но сърцето смело бие и се разбива заедно с водата!

    Скалата с твърдост посреща душата!

    Докато мека топлина гали снагата!

 

    Животът разделя ме на две части:

    едната материална, но крехка и слаба,

    другата невидима, но силна и славна!

    Събрани да съжителстват от божите власти...

 
Телесният дом на една душа -

няколко кокала, облечени в кожа!

И топлото огнище на една жена -

биещо сърце в кървава ложа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тялото ми е топлата дреха,
    пазеща Сърцето ми
    от Космическия Студ.

    Духът ми Гори Отвътре,
    и огрява Взора ми
    по Пътя към Отвъд.

    Душата- вЕдно с Вселената
    презашива ВремеТо
    със Съдбата-връв.

    Идеи , мечти и спомени-
    на фрактални слоеве
    квантово цъфтят.





  • душата е тук, а тялото там
    накрая се чувстваш все сам

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...