10 sept 2009, 20:21

Духът и тялото...

  Poesía
1.1K 0 2

 

Бягам задъхана към морето,

небето е кърваво червено...

На брега съм, а трябва да съм вътре,

където се давят мечтите ми...

Спъвам се и падам на пясъка,

плясъкът на вълните раздира слуха ми...

Обръщам се да стана, но не мога...?

Трясъкът на трупа ми е далеч от духа ми!

 

    Вълните обгръщат душата ми,

    докато тялото ми се изпича от жегата…

    Студ смразява сетивата ми,

    докато слънцето разтапя дилемата...

 

    Тялото ми е тук, оставяйки следи в пясъка,

    душата ми там се слива с вълните,

    стоя на едно място, заслепена от блясъка,

    а духът ми се лута в тъмата на дълбините...

 

    Тялото ми е безпомощно пред силата на оковата!

    Но сърцето смело бие и се разбива заедно с водата!

    Скалата с твърдост посреща душата!

    Докато мека топлина гали снагата!

 

    Животът разделя ме на две части:

    едната материална, но крехка и слаба,

    другата невидима, но силна и славна!

    Събрани да съжителстват от божите власти...

 
Телесният дом на една душа -

няколко кокала, облечени в кожа!

И топлото огнище на една жена -

биещо сърце в кървава ложа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тялото ми е топлата дреха,
    пазеща Сърцето ми
    от Космическия Студ.

    Духът ми Гори Отвътре,
    и огрява Взора ми
    по Пътя към Отвъд.

    Душата- вЕдно с Вселената
    презашива ВремеТо
    със Съдбата-връв.

    Идеи , мечти и спомени-
    на фрактални слоеве
    квантово цъфтят.





  • душата е тук, а тялото там
    накрая се чувстваш все сам

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...