Дулсинея
Дулсинея
Искам да извивам мигове в гласа ти мил,
приказки да шепна в хилнати трапчинки,
да отпивам шерито ти „сладък водевил”
в сериал за любовта на две калинки...
Да те търся като злато - в пещера лъчиста,
карта да ми дращиш с чуден лабиринт,
да съм твоят граф - щурав Монте Кристо,
за целувка скочил с камък - в океана син...
като Дон Кихот да те спечеля, Дулсинея -
вятърните мелници преборил на барбут,
да си дом за мен във лодката на кея,
и платно на мачтата във оня вятър луд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Борко
