12.03.2010 г., 23:01

Думи...

750 0 0

Думи, думи, думи,

само с думи служим си.

А толкова ми е омръзнало

от онова, което в тях е скрито...

 

Не искам да говоря, да ти обяснявам,

някак си усещам, че невинаги успявам.

Понякога от думите като дете се плаша,

та те тъй често карат ме да плача...

 

Дори не мога със смисъл да напълня

думата, с която тебе да прегърна...

Но може би отдавна и не търся,

защото всичко, дето искам да ти кажа,

с очите си сега ще ти разкажа...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...