Думи, думи, думи,
само с думи служим си.
А толкова ми е омръзнало
от онова, което в тях е скрито...
Не искам да говоря, да ти обяснявам,
някак си усещам, че невинаги успявам.
Понякога от думите като дете се плаша,
та те тъй често карат ме да плача...
Дори не мога със смисъл да напълня
думата, с която тебе да прегърна...
Но може би отдавна и не търся,
защото всичко, дето искам да ти кажа,
с очите си сега ще ти разкажа...
© Ивелина Всички права запазени