Думи
Ще ги намеря... Сещам се за тях.
Захвърлени сами, те дълго са стоели.
Да ги използвам тъй отдавна спрях -
във мрака там дано са оцелели!
Премазани под тежестта на самота,
разядени от сивкав страх.
Намокрени от сълзи през нощта,
разкъсани от безпощаден гняв.
Ще ги извадя, бавно ще разтварям
безкрайно нежните листа.
Ще ги целуна, тихичко ще ги повтарям,
в сърцето си с любов ще ги вплета.
И ще забравя думи като срам,
обида, болка, плач, тъга.
Но на вълшебни думи пак живот ще дам
и цялата ще зазвуча така:
Великолепен ден изгря със блясък!
Животворящо слънце засия,
посипа се от него златен пясък -
светът като градина разцъфтя!
Прелива радост в птичи трели,
ухае нежност в розов цвят!
Разрошени са облаците бели.
пенливи ручеи под тях искрят!
И здраво е сърцето ми, отново
усещам, дишам, цялата трептя
и ето ме- изправям се, готова
да вляза във живота и с радост да вървя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
