20.06.2006 г., 15:44

Думи, думи, думи

2.1K 0 14
Думи, думи, думи


Самотата какво е?
Тих скут, в който да поплача
от усещането за безизходица,
несподелени безкрайни празници
и страх от старостта.

А сънят?
Спокоен начин, да си поприказвам с теб.
Да ти разкрия мойте тайни - дълбоки, запустели
като пресъхнал селски кладенец.
Да ти разкажа за своите пътувания
в именията на необятното.

А красотата можеш ли да чуваш?
Да, тя е песничката на щурче
и дрезгав джаз на тъжен вятър,
пропуснал да погали някого,
и тишината след проливен дъжд.

Невидимото утре можеш ли да видиш днес?
Приклекнало е в поза на атлет
на стартовата линия на времето
и чака неговия знак да полети.

За думата любов да кажеш нещо?
Не зная всички отговори на въпросите ти,
но знам, когато ме открие и бъда нейна,
ще бъда цяла и завършена.


Думи, думи, думи...
Докосват те и се разбягват,
а тялото, умът ми и душата
са на различни възрасти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "а тялото, умът ми и душата
    са на различни възрасти."

    !!!Ах!

    И вещица съм.Оплела те в косите си, безсмъртните.
    И ангел благ-децата съм ти кръстила.
    А днес съм просто смъртна пленница.
    И майка ще ти бъда.И дъщеря.Или наложница...
  • Страхотно!
  • ПРЕКРАСНО!
    Веднага те почуствах близка!
    Поздравчета!
  • Великолепен, изящен и истински стих!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Радвам се, че този стих събра в коментарите си безкрайно талантливи за мен Хора.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...