Думи, думи, думи
Самотата какво е?
Тих скут, в който да поплача
от усещането за безизходица,
несподелени безкрайни празници
и страх от старостта.
А сънят?
Спокоен начин, да си поприказвам с теб.
Да ти разкрия мойте тайни - дълбоки, запустели
като пресъхнал селски кладенец.
Да ти разкажа за своите пътувания
в именията на необятното.
А красотата можеш ли да чуваш?
Да, тя е песничката на щурче
и дрезгав джаз на тъжен вятър,
пропуснал да погали някого,
и тишината след проливен дъжд.
Невидимото утре можеш ли да видиш днес?
Приклекнало е в поза на атлет
на стартовата линия на времето
и чака неговия знак да полети.
За думата любов да кажеш нещо?
Не зная всички отговори на въпросите ти,
но знам, когато ме открие и бъда нейна,
ще бъда цяла и завършена.
Думи, думи, думи...
Докосват те и се разбягват,
а тялото, умът ми и душата
са на различни възрасти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Димитрова Всички права запазени