20 jun 2006, 15:44

Думи, думи, думи

  Poesía
2.1K 0 14
Думи, думи, думи


Самотата какво е?
Тих скут, в който да поплача
от усещането за безизходица,
несподелени безкрайни празници
и страх от старостта.

А сънят?
Спокоен начин, да си поприказвам с теб.
Да ти разкрия мойте тайни - дълбоки, запустели
като пресъхнал селски кладенец.
Да ти разкажа за своите пътувания
в именията на необятното.

А красотата можеш ли да чуваш?
Да, тя е песничката на щурче
и дрезгав джаз на тъжен вятър,
пропуснал да погали някого,
и тишината след проливен дъжд.

Невидимото утре можеш ли да видиш днес?
Приклекнало е в поза на атлет
на стартовата линия на времето
и чака неговия знак да полети.

За думата любов да кажеш нещо?
Не зная всички отговори на въпросите ти,
но знам, когато ме открие и бъда нейна,
ще бъда цяла и завършена.


Думи, думи, думи...
Докосват те и се разбягват,
а тялото, умът ми и душата
са на различни възрасти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "а тялото, умът ми и душата
    са на различни възрасти."

    !!!Ах!

    И вещица съм.Оплела те в косите си, безсмъртните.
    И ангел благ-децата съм ти кръстила.
    А днес съм просто смъртна пленница.
    И майка ще ти бъда.И дъщеря.Или наложница...
  • Страхотно!
  • ПРЕКРАСНО!
    Веднага те почуствах близка!
    Поздравчета!
  • Великолепен, изящен и истински стих!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Радвам се, че този стих събра в коментарите си безкрайно талантливи за мен Хора.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....