20 jun 2006, 15:44

Думи, думи, думи

  Poesía
2.1K 0 14
Думи, думи, думи


Самотата какво е?
Тих скут, в който да поплача
от усещането за безизходица,
несподелени безкрайни празници
и страх от старостта.

А сънят?
Спокоен начин, да си поприказвам с теб.
Да ти разкрия мойте тайни - дълбоки, запустели
като пресъхнал селски кладенец.
Да ти разкажа за своите пътувания
в именията на необятното.

А красотата можеш ли да чуваш?
Да, тя е песничката на щурче
и дрезгав джаз на тъжен вятър,
пропуснал да погали някого,
и тишината след проливен дъжд.

Невидимото утре можеш ли да видиш днес?
Приклекнало е в поза на атлет
на стартовата линия на времето
и чака неговия знак да полети.

За думата любов да кажеш нещо?
Не зная всички отговори на въпросите ти,
но знам, когато ме открие и бъда нейна,
ще бъда цяла и завършена.


Думи, думи, думи...
Докосват те и се разбягват,
а тялото, умът ми и душата
са на различни възрасти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "а тялото, умът ми и душата
    са на различни възрасти."

    !!!Ах!

    И вещица съм.Оплела те в косите си, безсмъртните.
    И ангел благ-децата съм ти кръстила.
    А днес съм просто смъртна пленница.
    И майка ще ти бъда.И дъщеря.Или наложница...
  • Страхотно!
  • ПРЕКРАСНО!
    Веднага те почуствах близка!
    Поздравчета!
  • Великолепен, изящен и истински стих!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Радвам се, че този стих събра в коментарите си безкрайно талантливи за мен Хора.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...