Думи две
Мълчание обгърнало е двама -
бездумно, безнадежно, без слова.
Там само спомените са без драма,
светлеят още в чистата душа.
Те молят се да свърши тишината,
отнейде да се чуе бистър смях,
усмивките да кацнат на лицата
прогонили во веки черен страх.
Сълзите да пресъхнат. За последно
гнездо да свиват с болка и тъга.
Приели, че от него най е редно
птица да разпери пак крила.
Онази, бялата, в мечти родена,
избрала да лети на свобода,
що трели вие звънки, озарена
от светлите лъчи на любовта.
Така ще се разчупи тишината.
Безсловието в бездната се спре.
а спомените - феникс, за награда,
възкръснали ще слеят думи две.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
