NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
12.08.2019 г., 0:07 ч.

Думи неизказани 

  Поезия
340 0 3

ДУМИ НЕИЗКАЗАНИ

 

Не искам да мълча!
Толкова дълго мълчах, 
че оглушах.
До болка в тъмнината се взирах,
че ослепях.
Не искам да мълча!
Ще крещя! -
Думи неизказани,
до сега в безмълвие потопени,
само в сърцето разказвани,
пътя към теб нека поемат -
светлина за душите ни,
пламък избухнал в сълзите ни...
Разгорени въглени
в сърцата ни да се слеят...!
От пепел прошка изпросили,
от Бога - благословение,
от Ангели - докосване -
духовно вечно сътворение...!
Миг оплакван...
Миг очакван...
„Пръст - в пръстта.“
Няма да мълча!!!

 

11 08 2018

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е,х, Георги, на мястото на намалените, или отсъстващи сетива, постепепенно се създават нови още по-чувствени. Приличат на интуицията, но не точно. Човекът - душа, тяло, се приспособява и нищо не остава "невидимо", а още по-осезаемо. Благодаря!
  • Ангелче, то - едва ли някой ще чуе крясъка, но поне си си казал думата и освободил напрежението. Благодаря!
  • Оглушаването е късмет. Барем няма да слушаш глупости...
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??