12.08.2019 г., 0:07

Думи неизказани

563 0 3

ДУМИ НЕИЗКАЗАНИ

 

Не искам да мълча!
Толкова дълго мълчах, 
че оглушах.
До болка в тъмнината се взирах,
че ослепях.
Не искам да мълча!
Ще крещя! -
Думи неизказани,
до сега в безмълвие потопени,
само в сърцето разказвани,
пътя към теб нека поемат -
светлина за душите ни,
пламък избухнал в сълзите ни...
Разгорени въглени
в сърцата ни да се слеят...!
От пепел прошка изпросили,
от Бога - благословение,
от Ангели - докосване -
духовно вечно сътворение...!
Миг оплакван...
Миг очакван...
„Пръст - в пръстта.“
Няма да мълча!!!

 

11 08 2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е,х, Георги, на мястото на намалените, или отсъстващи сетива, постепепенно се създават нови още по-чувствени. Приличат на интуицията, но не точно. Човекът - душа, тяло, се приспособява и нищо не остава "невидимо", а още по-осезаемо. Благодаря!
  • Ангелче, то - едва ли някой ще чуе крясъка, но поне си си казал думата и освободил напрежението. Благодаря!
  • Оглушаването е късмет. Барем няма да слушаш глупости...
    Хареса ми.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...