Обиколих света

търсейки думи за полет.

Уморена от хорски слова

душата жадуваше пролет.

Желана свобода!

Посоката избрах и полетях!

Над Земята съзрях красота.

Но обич дали завещах?

Смело летях

в простора на дръзки желания.

Далече от две птички живях,

изпращали песни като послания!

А те жадували

прегръдка, дума, поглед.

Всяка нощ слънце сънували

да разтопи гнездото от лед.

Душата отмаляла,

завърнах от висините на небето.

Рееща се в суета открих крила –

думи извисяващи сърцето:

- Виж, как те гледат нашите очи!

Не те корим за твоите грешки.

Мамо, за нас хоризонта си ти!

Заший крила на детските ни дрешки!

Миглена Хаджипенчева