Обиколих света
търсейки думи за полет.
Уморена от хорски слова
душата жадуваше пролет.
Желана свобода!
Посоката избрах и полетях!
Над Земята съзрях красота.
Но обич дали завещах?
Смело летях
в простора на дръзки желания.
Далече от две птички живях,
изпращали песни като послания!
А те жадували
прегръдка, дума, поглед.
Всяка нощ слънце сънували
да разтопи гнездото от лед.
Душата отмаляла,
завърнах от висините на небето.
Рееща се в суета открих крила –
думи извисяващи сърцето:
- Виж, как те гледат нашите очи!
Не те корим за твоите грешки.
Мамо, за нас хоризонта си ти!
Заший крила на детските ни дрешки!
Миглена Хаджипенчева
© Миглена Хаджипенчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: