30 ene 2020, 11:03

Думи за полет

  Poesía
1.4K 0 0

Обиколих света

търсейки думи за полет.

Уморена от хорски слова

душата жадуваше пролет.

 

Желана свобода!

Посоката избрах и полетях!

Над Земята съзрях красота.

Но обич дали завещах?

 

Смело летях

в простора на дръзки желания.

Далече от две птички живях,

изпращали песни като послания!

 

А те жадували

прегръдка, дума, поглед.

Всяка нощ слънце сънували

да разтопи гнездото от лед.

 

Душата отмаляла,

завърнах от висините на небето.

Рееща се в суета открих крила –

думи извисяващи сърцето:

 

- Виж, как те гледат нашите очи!

Не те корим за твоите грешки.

Мамо, за нас хоризонта си ти!

Заший крила на детските ни дрешки!

 

 

Миглена Хаджипенчева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Хаджипенчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...