Думите
Думите. Те са толкова странно понятие.
Веднъж те докарват до лудост - от щастие,
целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.
Друг път разплакват те - злостни и болни,
пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние,
и те водят по пътища мрачни и кални -
някъде в дълбините на твойто съзнание.
Думите. Те те водят в живота, нашепвайки
безброй много истини, обиди, лъжи.
Раздаваш с тях и любов, и нещастие,
но назад не се връщаш, нито мълчиш.
Не прощаваш на другите за техните думи,
хвърлени камъни щом са по твойта глава,
и не приемаш чужди молби за прощаване,
и сам не предлагаш за спогодба ръка.
Думите. Те са страшното наше проклятие.
Без съвест и без право ги стреляме, без
мисъл за капка вина - те попадат точно
където не искаме, и с нас все си правят шега.
Думите, думите. Те идват, превземат ни,
не ни дават секунда за ум, водят ни
някъде и стрелят в сърцата ни, от
пистолета - рикоширал куршум.
29.01.2013
By Мартина Ламбова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Откровение Всички права запазени
