Думите

31 ene 2014, 9:42

Poesía

682 0 2

Думите. Те са толкова странно понятие.

Веднъж те докарват до лудост - от щастие,

целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.

Друг път разплакват те - злостни и болни,

пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние,

и те водят по пътища мрачни и кални -

някъде в дълбините на твойто съзнание.

Думите. Те те водят в живота, нашепвайки

безброй много истини, обиди, лъжи.

Раздаваш с тях и любов, и нещастие,

но назад не се връщаш, нито мълчиш.

Не прощаваш на другите за техните думи,

хвърлени камъни щом са по твойта глава,

и не приемаш чужди молби за прощаване,

и сам не предлагаш за спогодба ръка.

Думите. Те са страшното наше проклятие.

Без съвест и без право ги стреляме, без

мисъл за капка вина - те попадат точно

където не искаме, и с нас все си правят шега.

Думите, думите. Те идват, превземат ни,

не ни дават секунда за ум, водят ни

някъде и стрелят в сърцата ни, от

пистолета - рикоширал куршум.

29.01.2013

By Мартина Ламбова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.