Не съм глуха изобщо
за думите хлъзгави,
но пак ме е хванала
лудостта пъргава.
И ми омръзва да се замислям
за отношения,
но оставам в слух, мисля,
за смелостта ти - временна.
Чуй ме: идвай по-често
в нощта ми!
Още те искам, смей се ти
на глупостта ми!
Знай, пазя във себе си
подобна на твоята тайна:
след пораженията си
да се изправям нехайно.
Мога да забравям,
както никой друг не умее,
и да продължавам напред,
докато е забавно, умея.
Хайде, а ти не си идвай
късно вече, и рано-рано
не ставай! Тръгни си от съня ми
или в деня ми остани направо,
останалото са без правила игри,
които трудно понасям -
разбери какво ти казвам,
и с думи хлъзгави не ми отговаряй!
13 юли 2005
12 май 2009
© Ема Венева Всички права запазени