Душа... Като градина в необят.
Видя ли някой пъстрите ти клони?
Въздъхна ли от твоя аромат,
когато цвят в сълзите ти се рони?
Не беше ли родена в самота
за обич, от души несподелима,
и цял живот копняла вярността,
която да намери в двама-трима?...
От мислите защо до днес кърви
за младост, от скръбта опустошена?
Дали слепец по пътя си върви
когато е посоката сгрешена? ...